Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
Nov 18, 2007, 7:46 PM

Боли 

  Poetry » Love
779 1 7

Със теб стоим един до  друг

в онази тиха, мрачна стая.

Сега мълчим и се раним -

какво ли друго можем да направим?

Гледаш ти, и гледам аз -

очите ни са като капки впити.

И две сърца осъдени на смърт,

остават само в мрака да говорят.

 

Очакваш ти присъдата ми тежка, безпристрастна,

а аз не зная, мога ли да ти призная,

всяка истина и без измама.

Опитвам се да кажа нещо -

думи не намирам.

А колко силна в теб е любовта ти,

чак сега разбирам.

 

Илюзия фатална и красива,

те е обладала със незнайна сила.

А в сърцето мое мъртво, раздвоено,

като въглен черен болката се е вселила.

 

Протягаш длан към мен -

опитвам се да те отблъсна.

Докосваш ме - цялата изтръпвам.

Прегръщаш ме - треперя аз от страх.

Обичаш ме - предпочитам да ме мразиш...

 

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??