11 abr 2008, 0:13

Боли

856 0 1

Тази вечер бе последна,

с нея сложих край на всяка мъка,

вече ничии очи не ще погледна,

не ще поема ничия ръка.

Ще поема аз по пътя стръмен,

обрасъл с тръни и бодли,

ще вървя, дори и да е тъмен,

поне ще знам, че няма вече да боли.

Главата гордо ще изправя,

ще кажа не, сърцето ще мълчи

и трудно знам, че ще забравя,

защото някога обичах тези две очи.

Но вече тръгнах, няма връщане назад,

всяка моя стъпка земята ще гори,

това решение може би е като ад,

но не ще ме стигнеш и да искаш ти дори.

Моят свят с твоя няма връзка,

огромна пропаст ги дели,

мостът между тях ти прекъсна

и така завинаги ги раздели.

Сега вървя, по тръни стъпвам

и река от кръв след мен струи,

но няма веч на никой да отстъпвам,

защото не искам повече да ме боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма да боли, но няма и да изпиташ щастие
    от този път Успехчета, на мен ми хареса

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...