Тази вечер бе последна,
с нея сложих край на всяка мъка,
вече ничии очи не ще погледна,
не ще поема ничия ръка.
Ще поема аз по пътя стръмен,
обрасъл с тръни и бодли,
ще вървя, дори и да е тъмен,
поне ще знам, че няма вече да боли.
Главата гордо ще изправя,
ще кажа не, сърцето ще мълчи
и трудно знам, че ще забравя,
защото някога обичах тези две очи. ...