19 jun 2007, 0:29

Боли

  Poesía
991 0 2
Боли, признавам си, боли ме,
сърцето ми от болка вече не бие.
Боли от любовта, която изпитвам.
Боли и не знам какво да направя,
за да спре тази болка прекрасна.
Странно е, знам, но не искам да спира,
да изгаря от болка по тебе моето сърце.
Боли, когато не чувам гласа ти прекрасен,
погледа топъл и нежен когато не видя.
Боли ме, като знам, че и теб те боли,
но щастлив съм да знам, че обичаш ме и ти.

"Ако обичаш някой и от това боли, обичай го дори и наранен да си.
ако някой теб обича, запомни, би трябвало и него да боли."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...