19.06.2007 г., 0:29

Боли

994 0 2
Боли, признавам си, боли ме,
сърцето ми от болка вече не бие.
Боли от любовта, която изпитвам.
Боли и не знам какво да направя,
за да спре тази болка прекрасна.
Странно е, знам, но не искам да спира,
да изгаря от болка по тебе моето сърце.
Боли, когато не чувам гласа ти прекрасен,
погледа топъл и нежен когато не видя.
Боли ме, като знам, че и теб те боли,
но щастлив съм да знам, че обичаш ме и ти.

"Ако обичаш някой и от това боли, обичай го дори и наранен да си.
ако някой теб обича, запомни, би трябвало и него да боли."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...