19.06.2007 г., 0:29

Боли

999 0 2
Боли, признавам си, боли ме,
сърцето ми от болка вече не бие.
Боли от любовта, която изпитвам.
Боли и не знам какво да направя,
за да спре тази болка прекрасна.
Странно е, знам, но не искам да спира,
да изгаря от болка по тебе моето сърце.
Боли, когато не чувам гласа ти прекрасен,
погледа топъл и нежен когато не видя.
Боли ме, като знам, че и теб те боли,
но щастлив съм да знам, че обичаш ме и ти.

"Ако обичаш някой и от това боли, обичай го дори и наранен да си.
ако някой теб обича, запомни, би трябвало и него да боли."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...