Боли да си невидим...

8 jul 2017, 15:11

Poesía

348 1 3

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.

Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли...
И още ден, или пък час — ще бъда мъртва.
След още дни ще липсва и ухание.
Дано любов си срещнал, не и простосмъртна...

И още ден, и още час ще бъда гламава.
Затичах се след празните надежди.
Ти липсваш ми, но мисля, че е сламено
и слънцето бе моята поема.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rocker (Велин)

2017-07-08T18:08:19+03:00

Хубав стих, Йоана!
Katriona (Кети Рашева)

2017-07-08T16:40:28+03:00

Това е една необятна тема - болката, когато усещаш, че си невидим за човека, когото обичаш!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-07-08T15:59:08+03:00

Браво Йоана, възхищение! Един наистина жегващ стих!