limeruna (Йоана)
565 3355
8 июл. 2017 г., 15:11

Боли да си невидим... 

  Поэзия
347 1 3

 

Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.

 

Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли...
И още ден, или пък час — ще бъда мъртва.
След още дни ще липсва и ухание.
Дано любов си срещнал, не и простосмъртна...

 

И още ден, и още час ще бъда гламава.
Затичах се след празните надежди.
Ти липсваш ми, но мисля, че е сламено
и слънцето бе моята поема.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих, Йоана!
  • Това е една необятна тема - болката, когато усещаш, че си невидим за човека, когото обичаш!
  • Браво Йоана, възхищение! Един наистина жегващ стих!
Предложения
: ??:??