Боли да си невидим...
Обичах те, момче, обичах те...
А ти не вярваше, защо ли и да вярваш.
Днес вече аз ти пиша стихове.
Тогава пък ти бил си твърдоглавец.
Днес мъж обичам, истински, не вярваш ли...
И още ден, или пък час — ще бъда мъртва.
След още дни ще липсва и ухание.
Дано любов си срещнал, не и простосмъртна...
И още ден, и още час ще бъда гламава.
Затичах се след празните надежди.
Ти липсваш ми, но мисля, че е сламено
и слънцето бе моята поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
