Боли ме

24 abr 2010, 10:39

Poesía » De amor

1220 0 5

Боли ме, без да знам защо...

Отново шепна твойто име!

В гърдите – огнено кълбо!

И тъга – не може да отмине...

Стоя на прага, с протегната ръка,

а крачката не мога да направя.

Уморен до смърт, съсипан от студа,

убит от мъка и от самота.

Дали пак няма да сгреша!?

Да се повтори ужаса отново!?

Дали след време, както и сега,

ще търся щастие отново?

И пак да търся твойта топлина

в телата на жени лъжовни.

Да се залъгвам, че това е ТЯ,

а дните да са тъжни и дъждовни...

Когато лесно си загубил нещо,

стояло дълго във сърцето,

остава рана, пареща, гореща,

като звезда, изгряваща в небето...

А животът, както казват, си тече,

отиват си неща и идват други.

Пороят мътен те влече

незнайно по кои далечни друми...

Остава само твойто АЗ,

то трябва винаги да бъде твое!

Да можеш в сетния си час

да кажеш – е, това е, бях си аз...

Борих се, така и не успях...

Не намерих щастието свое,

но живях, копнях, горях

и осъзнах – живях достойно!

24.09.08 ММ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.