Вали.
Навън е есен,
а във душата загорча.
Боли ме
от надгробни песни,
от свещ
и от тамян,
и от искрата
на последната надежда,
която
предусетила смъртта,
провиква се:
О миг,
поспри!
Не ме повеждай
по този път
към неизвестността!
© Росица Петрова Todos los derechos reservados