29 may 2007, 23:01

Боли от любовта...

  Poesía
777 0 1
Много силно боли,

боли от любовта.

Болката не спира -

навява самота...

Самотата те погубва,

погубва твоята душа.

Бавно чувстваш как умират

слънчевите ти мечти.

Едва долавяш как пулсира

сърцето в твоите гърди.

Иска ти се да ликуваш,

да се смееш, да лудуваш,

но смисъл не намираш във това,

защото нямаш любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги има смисъл!За всичко!Повече усмивки!Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...