Боли от скверността на този свят
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам,
мерилото е другаде /за верност/.
В омаята на свръхмистичен храм,
намирам сили да загърбя тленност.
Какъв е този вечен кръговрат –
духовното редуваме със земно?
Разгулен свят, безмерно прокълнат,
как искам да изчистя твойта скверност!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
