Боли от скверността на този свят
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам,
мерилото е другаде /за верност/.
В омаята на свръхмистичен храм,
намирам сили да загърбя тленност.
Какъв е този вечен кръговрат –
духовното редуваме със земно?
Разгулен свят, безмерно прокълнат,
как искам да изчистя твойта скверност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
