9 abr 2008, 19:57

Болка 

  Poesía » De amor
658 0 1
Злото на дуел ще призова,
ще викам силно, ще крещя,
дано мъртвите ме чуят
и живите, дето ме плюят.

Къса се душата моя,
търся в сънища покоя,
в  мен пустиня, облак прах,
със себе си аз сторих грях!


Устите съхнат, болят, парят,
очите ми горят, изгарят
и болката е тъй позната,
отне ми любовта, душата!





© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Болката винаги е с нас...
    и за любов и след любов...докрая...
    Много хубав стих! с обич Севдана.
    /много красиво име носиш/
Propuestas
: ??:??