9 abr 2008, 19:57

Болка

814 0 1
Злото на дуел ще призова,
ще викам силно, ще крещя,
дано мъртвите ме чуят
и живите, дето ме плюят.

Къса се душата моя,
търся в сънища покоя,
в  мен пустиня, облак прах,
със себе си аз сторих грях!


Устите съхнат, болят, парят,
очите ми горят, изгарят
и болката е тъй позната,
отне ми любовта, душата!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Севда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болката винаги е с нас...
    и за любов и след любов...докрая...
    Много хубав стих! с обич Севдана.
    /много красиво име носиш/

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...