9 апр. 2008 г., 19:57

Болка 

  Поэзия » Любовная
657 0 1
Злото на дуел ще призова,
ще викам силно, ще крещя,
дано мъртвите ме чуят
и живите, дето ме плюят.

Къса се душата моя,
търся в сънища покоя,
в  мен пустиня, облак прах,
със себе си аз сторих грях!


Устите съхнат, болят, парят,
очите ми горят, изгарят
и болката е тъй позната,
отне ми любовта, душата!





© Севда Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болката винаги е с нас...
    и за любов и след любов...докрая...
    Много хубав стих! с обич Севдана.
    /много красиво име носиш/
Предложения
: ??:??