Apr 9, 2008, 7:57 PM

Болка

  Poetry » Love
813 0 1
Злото на дуел ще призова,
ще викам силно, ще крещя,
дано мъртвите ме чуят
и живите, дето ме плюят.

Къса се душата моя,
търся в сънища покоя,
в  мен пустиня, облак прах,
със себе си аз сторих грях!


Устите съхнат, болят, парят,
очите ми горят, изгарят
и болката е тъй позната,
отне ми любовта, душата!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Севда All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болката винаги е с нас...
    и за любов и след любов...докрая...
    Много хубав стих! с обич Севдана.
    /много красиво име носиш/

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...