Болка

10 ene 2009, 23:41

Poesía » De amor

822 0 1

Сивота в небето,

сивота в сърцето,

камък тежък в гърлото стои,

не усещам земя под краката си,

защото далече си ти.

Без тебе какво съм - животе,

птичка без криле

и вятър пустинен

в небитие.

А как неистово искам

да чуя сладката лъжа, че обичта ти е вечна,

че съм единствената.

Кога ще дойдеш,

най-сетне да ме утешиш,

душата ми да приютиш?!

Кладенец бистър мой бъди,

чакам те - притихнала,

жаждата да утолиш,

болката да заличиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.