Болка
1.1K
0
1
Сивота в небето,
сивота в сърцето,
камък тежък в гърлото стои,
не усещам земя под краката си,
защото далече си ти.
Без тебе какво съм - животе,
птичка без криле
и вятър пустинен
в небитие.
А как неистово искам
да чуя сладката лъжа, че обичта ти е вечна,
че съм единствената.
Кога ще дойдеш,
най-сетне да ме утешиш,
душата ми да приютиш?!
Кладенец бистър мой бъди,
чакам те - притихнала,
жаждата да утолиш,
болката да заличиш.
© Петя Мирчева All rights reserved.
