3 jul 2012, 13:10

Болка

1K 0 13

Болка

 

 

 

Цигарата - най-вярната ми стража

и тази нощ дежурно е до мене.

На болката преливащата чаша

отмерва бавно моето безвремие.

 

Какво оставих в миналото? Себе си?

Горчиво-сладки спомени и мигове?

Печални вопли в скрити нейде белези,

ранени от безсилните ми викове?

 

Надигам смело чашата с вините

на път към неизбежната Голгота.

Душата ми низвергната се скита

по улиците стръмни на живота

 

и вече зная - всяка е различна,

но водят до една в Небитието.

Боли, но не преставай да обичаш -

за обич е създадено сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • окси, Мария, Мишо, Криси, Александър - прегръщам ви и безкрайно ви благодаря, че се отбихте и при мен!
  • Не спираш да ме удивяваш!
    Браво!
  • Какво мога да кажа... Приказно! :*
  • Поздравления за стиха, Яна!
    Много хубав и с избухващ в светлина финал!
  • "Боли, но не преставай да обичаш -

    за обич е създадено сърцето..."

    Страшно ми хареса!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...