Болка
Болка
Цигарата - най-вярната ми стража
и тази нощ дежурно е до мене.
На болката преливащата чаша
отмерва бавно моето безвремие.
Какво оставих в миналото? Себе си?
Горчиво-сладки спомени и мигове?
Печални вопли в скрити нейде белези,
ранени от безсилните ми викове?
Надигам смело чашата с вините
на път към неизбежната Голгота.
Душата ми низвергната се скита
по улиците стръмни на живота
и вече зная - всяка е различна,
но водят до една в Небитието.
Боли, но не преставай да обичаш -
за обич е създадено сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
