Да хвърлям чувства искрени на вятъра,
боли...
Да се събуждам сутрин в леглото сама,
боли....
Да усещам празнота в сърцето,
боли...
Обичам и пак боли...
Къде си ти...?
Така ме нарани.
Залъгвам се с твойте снимки,
с поглед, който ме влудява.
Залъгвам с трохички душата ми,
гладна...
Преглъщам тази болка.
Стене душата ми в тишината.
Боли...
И после... опитвам се да бъда себе си,
колкото и да боли... 
Всичко е една измама... 
Мечтите също...
Но няма да престана да мечтая,
дори и сълзите да напират.
Макар че истината е до болка ясна.
Искам те!
Желая те!
Върни се!
За обич трябват двама!!!
КРАСИ