16.01.2013 г., 0:56

Болка

538 0 0

                      

 

               

                                                

Да хвърлям чувства искрени на вятъра,
боли...
Да се събуждам сутрин в леглото сама,
боли....
Да усещам празнота в сърцето,
боли...
Обичам и пак боли...
Къде си ти...?
Така ме нарани.
Залъгвам се с твойте снимки,
с поглед, който ме влудява.
Залъгвам с трохички душата ми,
гладна...
Преглъщам тази болка.
Стене душата ми в тишината.
Боли...
И после... опитвам се да бъда себе си,
колкото и да боли... 
Всичко е една измама... 
Мечтите също...
Но няма да престана да мечтая,
дори и сълзите да напират.
Макар че истината е до болка ясна.
Искам те!
Желая те!
Върни се!
За обич трябват двама!!!
КРАСИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...