nedialkov (Стефан)
12 10
26 jun 2009, 21:08

Болка 

  Poesía » Filosófica
750 0 8

Толкова страдание и мъка преживях.

Във живота си не срещам топлината.

Нямам майка, нямам и баща.

Имам много, много мъка във душата.

 

 

Стъпвам бавно във живота си, със страх,

Страх ме е от всичко на Земята. 

Нямам майка, нямам и баща.

Животът ми е в плен на самотата.

 

 

Нямам нищо, даже и сълзи.

Свършиха, когато бях на осем.

А имам нужда толкова от тях -

  мъката в сърцето си ще нося.

 

 

Имах вяра, но я няма вече в мен.

За любов не мога да мечтая.

Свободата е заключена във плен,

а надеждата отдавна отлетяла.

 

 

Казват, че сме рожби на плътта,

че не можем да живеем като всички.

Тогава? Трябва ли да чакаме смъртта?

Трябва ли да сме с “затворени очички”?

 

 

И ние сме деца на любовта

И ние носим красотата във душата.

И ние сме чеда на майката Земя

И ние носим Господ Бог в сърцата.

© Стефан Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пожелавам ти любов и вълшебница една.Не, тя не може да е майка или баща.
    Но може със замах да промени света.Подрепа, нежност, светлина - За теб
  • Здравей! Тук ще намериш много приятели! Горе главата!
  • Благодаря Ви!
  • Ако носиш Бог в себе си няма как да изпитваш всичко това, просто се радвай, че си жив и, че ще видиш неща които никой друг няма да види, ще изпиташ чувства, които никой друга няма да изпита, ще се докоснеш до неща, до които никой друг няма да се докосне.
  • Тъжен, но невероятен стих!Не губи никога надежда и вярвай в силата на любовта и красотата!Поздрав от сърце!
  • Прегръщам те!Едва ли мога да ти дам липсващото на душата ти...Мога да съм ти приятел,макар и от разстояние...
  • И ние сме деца на любовта
    И ние носим красотата във душата.
    И ние сме чеда на майката Земя
    И ние носим Господ Бог в сърцата
    Вярвай тогава!!!
  • здравей сред нас!
Propuestas
: ??:??