Болка
Толкова страдание и мъка преживях.
Във живота си не срещам топлината.
Нямам майка, нямам и баща.
Имам много, много мъка във душата.
Стъпвам бавно във живота си, със страх,
Страх ме е от всичко на Земята.
Нямам майка, нямам и баща.
Животът ми е в плен на самотата.
Нямам нищо, даже и сълзи.
Свършиха, когато бях на осем.
А имам нужда толкова от тях -
мъката в сърцето си ще нося.
Имах вяра, но я няма вече в мен.
За любов не мога да мечтая.
Свободата е заключена във плен,
а надеждата отдавна отлетяла.
Казват, че сме рожби на плътта,
че не можем да живеем като всички.
Тогава? Трябва ли да чакаме смъртта?
Трябва ли да сме с “затворени очички”?
И ние сме деца на любовта
И ние носим красотата във душата.
И ние сме чеда на майката Земя
И ние носим Господ Бог в сърцата.
© Стефан All rights reserved.
