Болка

2 nov 2013, 17:37

Poesía

515 0 0

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.
Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.
Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Болка

Искате да прочетете повече?

Propuestas