Nov 2, 2013, 5:37 PM

Болка 

  Poetry
500 0 0

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.

Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.

Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения 

                                   бряст.

© Георги Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??