Болка

2.11.2013 г., 17:37 ч.

Поезия

472 0 0

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.

Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.

Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения

бряст.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Болка

Свързани произведения

Коментари

Предложения