Болка
618
0
0
Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.
Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.
Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения
бряст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Тодоров Всички права запазени
