Болка

2 нояб. 2013 г., 17:37

Поэзия

499 0 0

Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.

Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.

Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения

бряст.

Болка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения