Болка
622
0
0
Ах, нима това живот е,
щом изгарям всеки ден.
В затвора мой едничък
държа се вечно в плен.
Горя в пламъци от ада,
не виждам никъде пътека.
Зад усмихната фасада
търся аз утеха.
Но пътека тъй и няма,
умирам бавно аз.
Падам в бездънна яма,
там, зад величествения
бряст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Тодоров Все права защищены
