Този стих е създаден с много имена, посветен е на безсилието в страданието ми да гледам близък как се измъчва от физическа болка! Но само фактът, че е физическа ми помогна да си я представя... да я откъсна от него дори само в стиховете си! Има ли смелост някой да ми каже, че не съм силна, защото не ми се мълчи?!
Вдишай дълбоко ръждивата пламенна болка,
защото това е нейният танц финален.
Завърти я в страстна, последна обиколка
преди да настъпи часът ù печален.
Виж ме пристъпвам в празната стая
с порцеланова сила и златен кинжал,
в безпаметна снежна омая
ще го забия в болката рязко, без капчица жал.
Тя изтича в канала
лепкава, свита в блатото без кислород
отдавна е вече умряла – ...