JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
25.09.2015 г., 7:47 ч.

Болка 

  Поезия » Друга
486 0 2

Този стих е създаден с много имена, посветен е на безсилието в страданието ми да гледам близък как се измъчва от физическа болка! Но само фактът, че е физическа ми помогна да си я представя... да я откъсна от него дори само в стиховете си! Има ли смелост някой да ми каже, че не съм силна, защото не ми се мълчи?!

 

Вдишай дълбоко ръждивата пламенна болка,

 защото това е нейният танц финален.

Завърти я в страстна, последна обиколка

 преди да настъпи часът ù печален.

Виж ме пристъпвам в празната стая

 с порцеланова сила и златен кинжал,

 в безпаметна снежна омая

 ще го забия в болката рязко, без капчица жал.

Тя изтича в канала

лепкава, свита в блатото без кислород

отдавна е вече умряла –

изгнил и разяден северен плод.

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти много, Велин! Да, не само имам какво да кажа,искам да викам!Много е трудно да гледаш любим човек как страда! Благодаря отново за страхотния коментар!!!
  • Стих мощно емоционален, съпричастен, човечен, всеотдаен и разбира се, силен! Това - като чувства в него. Като звучене - ритмичен и лиричен. А за това, че не ти се мълчи, ще ти отговоря със следната фраза на големият писател Франсис Скот Фицджералд: "Не пишеш, защото искаш да кажеш нещо. Пишеш, защото имаш какво да кажеш."
    Поздрави за силният и прекрасен стих, Радост!
Предложения
: ??:??