16 dic 2005, 13:52

Болка

  Poesía
937 0 1

Не казвай нищо,
с думи не можеш да ме спреш!
Достатъчно направи ,
че от себе си отблъсна ме дори и днес!
Аз тръгвам си от теб..
но този път завинаги..
Не ме търси!
Признавам,боли ме ..боли ме от теб!
Но от тази болка..ще стана..
по-силен човек!
И друг ще обикна,друг..
с друго лице..друга усмивка..
А ти ще си в далечното минало на моя живот..!
Не ме търси..Забрави ме!
Не ще се върна аз при теб!
Достатъчно рани ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Методиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно е... Браво! Докосна ме 6+ И давай само на пред без да се обръщаш!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...