7 ene 2008, 10:21

Болка

  Poesía » Otra
993 0 33
 

 

 

Във мрак потънал е градът,

а болката ми не утихва.

Пристяга силно мойта гръд.

Сънят заспал е и не идва...

В такива нощи съм в несвяст.

Потъвам и не дишам даже.

Навънка светлини блестят.

Разпалват огнени миражи.

Мъгла се стеле покрай мен.

Запалвам новата цигара.

Димът объркано стаен

се вие бавно на талази...

А мислите препускат бясно.

Надбягват нощната тъма

и открояват полуясно

болезнената тишина...

Крада от спомените тайни,

запазени за черни дни.

Изникват в мен така омайни,

а болката кънти, кънти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • някой ден болката ще спре,но ти не спирай да пишеш,защото си УНИКАЛНА
  • Ти си блирянтен поет! Вече искам да притежавам твоя стихосбирка!
  • много хубав стух
  • Ех, мила Криси, от всяко силно чувство
    се ражда красив твой стих и това е прекрасно!
  • Боли...
    Боли от тишината на нощта...
    Боли от спомените, бродещи в мрака...
    А как не искам да боли?!
    И всички спомени да са ни настояще...
    Браво за стиха?! Дано някога да се сбогуваме с тази Болка...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...