Индиана (Криси)
216 7914
7 ene 2008, 10:21

Болка 

  Poesía » Otra
832 0 33
 

 

 

Във мрак потънал е градът,

а болката ми не утихва.

Пристяга силно мойта гръд.

Сънят заспал е и не идва...

В такива нощи съм в несвяст.

Потъвам и не дишам даже.

Навънка светлини блестят.

Разпалват огнени миражи.

Мъгла се стеле покрай мен.

Запалвам новата цигара.

Димът объркано стаен

се вие бавно на талази...

А мислите препускат бясно.

Надбягват нощната тъма

и открояват полуясно

болезнената тишина...

Крада от спомените тайни,

запазени за черни дни.

Изникват в мен така омайни,

а болката кънти, кънти...

© Криси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • някой ден болката ще спре,но ти не спирай да пишеш,защото си УНИКАЛНА
  • Ти си блирянтен поет! Вече искам да притежавам твоя стихосбирка!
  • много хубав стух
  • Ех, мила Криси, от всяко силно чувство
    се ражда красив твой стих и това е прекрасно!
  • Боли...
    Боли от тишината на нощта...
    Боли от спомените, бродещи в мрака...
    А как не искам да боли?!
    И всички спомени да са ни настояще...
    Браво за стиха?! Дано някога да се сбогуваме с тази Болка...
  • Болка, породила прекрасен стих!
  • Болката?! За нея забрави!
    Чудесна си, Криси!
  • Много, много ви благодаря, приятели, на всички поименно!
    А на посветилите ми стиховете си - специални благодарности!
    С обич!!!
  • С тебе ще запаля по цигара,
    ще се помоля - да не ни горчи.
    На болката ще дойде края,
    редът - на слънчевите наши дни!
    Прегръщам те!
  • Познавам тази болка.Великолепно си я изразила.
  • Боли!
  • Да, болка е стиха ти Криси.
    Прегръдка!
  • Тъжно и красиво!Разплака ме.Поздрави!
  • Какво още мога да добавя от долу отбилите сеС много обич за теб,Криси!Трябва да си извървим пътя явно!!!
  • На много болка сме се отдали днес и ти и аз. Кво ни стана незнам. Страхотия е! Много яко!
  • Нежна лира си ми ти, кажи ми как да ти помогна
    да запееш с твоите си, същите трели!
    С обич!!!
  • Усетих стаена болка във финала.Нещо липсващо ,което напоня за себе си, с онези крадени и запазени за черни дни спомени.
    Пожелавам ти щастие!!
  • Не си сама , мила Криси...
    една от светлинките дето
    блестят е моята...неспяща душа...
    целувам те и те прегръщам с много обич...
  • Страхотно е!!!
    Направо като музика, завладява!
    Поздрави, мила!
  • Как мога да отнема тази болка?
    Да разведря сърцето ти сега.
    Не искам тъжно да ти е в душата.
    Прегръщам те, приятелко добра.

    С обич миличка Криси
  • В такива условия,обаче се раждат големите,истинските стихове.
    Поздравления от мен!
  • мила Крис..и аз се чувствам така понякога.
    разбирам те и те прегръщам.
    стихът ти е прекрасен.
  • Чудесен стих, Криси!!! Поздравления!!!
  • "А мислите препускат бясно.

    Надбягват нощната тъма

    и открояват полу-ясно

    болезнената тишина..."

    Опитвам се,четейки,да те стигна
    от болката ти малко да отнема.
    И в тишината ти със теб да дишам...
    Прекрасен стих!От мене поздравления!!!

  • Прекрасно и силно, Криси!
    Поздравления!
  • Крада от спомените тайни,

    запазени за черни дни.
    ЧУДЕСНО...КОЛКО ИСТИНСКИ ЗВУЧИ!
    И КОЛКО ТЪЖНО...
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ СКЪПА КРИСИ!!!
    ЕХ,АКО МОЖЕХ ДА ТИ ПОМОГНА...
  • Боли този стих!
    Прегръщам те!
  • Великолепно е!!!
  • Прекрасно е, Криси!!!
    Много силен стих!!!
  • Без думи, Криси!!!Имала съм много такива нощи!!!Адски силен стих!!!
  • Чак я усетих тази болезнена тишина. Вярно тя обикновено е нощната тишина.
    С обич, Криси!
  • Все едно си описала миналото ми снощи...
    Аплодисменти, Криси !!!
  • Любимка си ми,да знаеш!
    Всеки твой стих ме кара да потръпвам от истиност!
    Прегръщам те с много обич!
Propuestas
: ??:??