Болка
Във мрак потънал е градът,
а болката ми не утихва.
Пристяга силно мойта гръд.
Сънят заспал е и не идва...
В такива нощи съм в несвяст.
Потъвам и не дишам даже.
Навънка светлини блестят.
Разпалват огнени миражи.
Мъгла се стеле покрай мен.
Запалвам новата цигара.
Димът объркано стаен
се вие бавно на талази...
А мислите препускат бясно.
Надбягват нощната тъма
и открояват полуясно
болезнената тишина...
Крада от спомените тайни,
запазени за черни дни.
Изникват в мен така омайни,
а болката кънти, кънти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
