Болка

Poetry » Other

994 0 33

Във мрак потънал е градът,

а болката ми не утихва.

Пристяга силно мойта гръд.

Сънят заспал е и не идва...

В такива нощи съм в несвяст.

Потъвам и не дишам даже.

Навънка светлини блестят.

Разпалват огнени миражи.

Мъгла се стеле покрай мен.

Запалвам новата цигара.

Димът объркано стаен

се вие бавно на талази...

А мислите препускат бясно.

Надбягват нощната тъма

и открояват полуясно

болезнената тишина...

Крада от спомените тайни,

запазени за черни дни.

Изникват в мен така омайни,

а болката кънти, кънти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Бубчето (Александра Ангелова)

някой ден болката ще спре,но ти не спирай да пишеш,защото си УНИКАЛНА

2008-02-18T00:33:53+02:00
toneha (Антония Начева)

Ти си блирянтен поет! Вече искам да притежавам твоя стихосбирка!

2008-01-17T06:20:58+02:00
iuliano (Юлиано Кръстев)

много хубав стух

2008-01-15T23:51:22+02:00
Сентполия (Любослава)

Ех, мила Криси, от всяко силно чувство
се ражда красив твой стих и това е прекрасно!

2008-01-12T14:45:47+02:00
mradkova (Виолет Гаджева)

Боли...
Боли от тишината на нощта...
Боли от спомените, бродещи в мрака...
А как не искам да боли?!
И всички спомени да са ни настояще...
Браво за стиха?! Дано някога да се сбогуваме с тази Болка...

2008-01-08T13:48:07+02:00