В тъмното разменят се на хаос
погледи от думите на тръгване.
Проблясват с остриета шпаги
от целувките на спомени
и чакат дългото сбогуване.
В очите неми сме стаили
сълзи от обида неизплакани.
И като стрели свистят
безжизнените ласки
с надеждата да си простят
с едно единствено “Довиждане”!
Сковани и прехапани ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.