Болка от сбогуване
В тъмното разменят се на хаос
погледи от думите на тръгване.
Проблясват с остриета шпаги
от целувките на спомени
и чакат дългото сбогуване.
В очите неми сме стаили
сълзи от обида неизплакани.
И като стрели свистят
безжизнените ласки
с надеждата да си простят
с едно единствено “Довиждане”!
Сковани и прехапани
до болка в неизказаност
са мъртвите ни устни от желания.
И в греховност, по-красиви и от пълнолуние,
за сбогом се отварят душите ни посърнали.
Обгърната от минало сияние,
останала без дъх мъждука само
любовта прекършена.
В стенания и с тихи стъпки ни напуска
пропъдена и тъжна,
прегърнала нашите мечтания.
© Таня Кирилова All rights reserved.
