29 мар. 2008 г., 09:43

Болка от сбогуване 

  Поэзия
702 0 22

В тъмното разменят се на хаос

погледи от думите на тръгване.

Проблясват с остриета шпаги

от целувките на спомени

и чакат дългото сбогуване.

В очите неми сме стаили

сълзи от обида неизплакани.

И като стрели свистят

безжизнените ласки

с надеждата да си простят

с едно единствено “Довиждане”!

Сковани и прехапани

до болка в неизказаност

са мъртвите ни устни от желания.

И в греховност, по-красиви и от пълнолуние,

за сбогом се отварят душите ни посърнали.

Обгърната от минало сияние,

останала без дъх мъждука само

любовта прекършена. 

В стенания и с тихи стъпки ни напуска

пропъдена и тъжна,

прегърнала нашите мечтания.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??