10 ago 2012, 18:51

Болка стара 

  Poesía » De amor
648 1 1

Заключих любовта в кутия

и пръстена от пръста си свалих,

и забраних на любовта да бие,

когато друга лудост я взриви.

 

Заключих спомени, усмивки, стих,

защото от лъжата съм ранена,

заключих и нататък продължих

с тревога във окото си солена.

 

Заключих, но заключва ли се дъжд,

заключват ли се огън и камбана?

На тази болка името е – мъж

и лек за тази стара болка няма.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??