Болка стара
Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих,
защото от лъжата съм ранена,
заключих и нататък продължих
с тревога във окото си солена.
Заключих, но заключва ли се дъжд,
заключват ли се огън и камбана?
На тази болка името е – мъж
и лек за тази стара болка няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
