Болка стара
Заключих любовта в кутия
и пръстена от пръста си свалих,
и забраних на любовта да бие,
когато друга лудост я взриви.
Заключих спомени, усмивки, стих,
защото от лъжата съм ранена,
заключих и нататък продължих
с тревога във окото си солена.
Заключих, но заключва ли се дъжд,
заключват ли се огън и камбана?
На тази болка името е – мъж
и лек за тази стара болка няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Атанасова Все права защищены
