Ярък изгрев, сутринна роса, небето синьо, но мъртво,без душа. Така е и във мене, така както има светлина после идва дъждовно време, не огрято от твойта красота. А сърцето ми остава като птицата с мокрите крила, летяща към безвремието уморена,изтощена и сама. И душата ми се моли като свещенник в Божи дом, моли се да дойде времето, когато ще си моя кръгозор. И очите ми пълни със сълзи, замъглени,тъжни,безутешни, показващи как силно ме боли без целувките ти нежни. Изгарям,потъвам в огнен кръг, защото сега не си до мене, а си там,където няма студ, където слънцето спира времето.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.