Болка за любимата

1 нояб. 2004 г., 16:20

Поэзия

1217 0 1

Болка за любимата

Ярък изгрев,
сутринна роса,
небето синьо,
но мъртво,без душа.
Така е и във мене,
така както има светлина
после идва дъждовно време,
не огрято от твойта красота.
А сърцето ми остава
като птицата с мокрите крила,
летяща към безвремието
уморена,изтощена и сама.
И душата ми се моли
като свещенник в Божи дом,
моли се да дойде времето,
когато ще си моя кръгозор.
И очите ми пълни със сълзи,
замъглени,тъжни,безутешни,
показващи как силно ме боли
без целувките ти нежни.
Изгарям,потъвам в огнен кръг,
защото сега не си до мене,
а си там,където няма студ,
където слънцето спира времето.

Болка за любимата

Свързани произведения

Комментарии

Предложения