Nov 1, 2004, 4:20 PM

Болка за любимата 

  Poetry
1197 0 1
Болка за любимата

Ярък изгрев,
сутринна роса,
небето синьо,
но мъртво,без душа.
Така е и във мене,
така както има светлина
после идва дъждовно време,
не огрято от твойта красота.
А сърцето ми остава
като птицата с мокрите крила,
летяща към безвремието
уморена,изтощена и сама.
И душата ми се моли
като свещенник в Божи дом,
моли се да дойде времето,
когато ще си моя кръгозор.
И очите ми пълни със сълзи,
замъглени,тъжни,безутешни,
показващи как силно ме боли
без целувките ти нежни.
Изгарям,потъвам в огнен кръг,
защото сега не си до мене,
а си там,където няма студ,
където слънцето спира времето.

© Георги Юнчов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??