2 abr 2017, 0:13

Болкан фентъзи уърълд

634 0 0

            

В един далечен свят,

през девет планини, там най-отзад,

измислен, но на съдържание богат,

джуджета тиня рият за дявола рогат.

 

Едно копае дупка, три го гледат как

за надника се бъхта, за жълтия петак.

Горкият, жалък клетник, май не е тарикат,

а ми нека да се блъска, щом е навитак.

 

Парата си тече - на всеки на калпак.

Що да се измъчвам, да не съм бункак?

Работата няма да избяга, тя е бавен рак,

и в тинята си гледам кефа и си свиркам пак.

 

С джуджешка логика, дебелокожест врат,

малките копачи оцеляват в мрак.

Блъскат даже с лакти родния си брат,

че от чуждата паничка, всичко е с мерак.

 

Тъй живота си тече в мъничкия град,

а веднъж годишно провежда се парад.

Приказни герои се трупат на площад,

със зурни и дайрета, играят маскарад.

 

Снежанка се разхожда със старец белобрад,

джуджетата остави, за дъртия магнат.

Не е сантиментална, даже сключи брак,

съпругът грохва бързо, под дългия и крак.

 

Паладин пристъпва - горд като моряк,

татуирал си на шлема, главата на дивак,

туй си викат хората, май е божи знак,

горе никой няма, кратуна на глупак.

 

И дрипав некромансър, влачи кокаляк,

с бастуна се подпира, кърсва всички пак.

Никой го не брига, живее на инат,

пенсията не стига, става за ташак.

 

Зловонна аура има, грачи лешояд,

задава се дроида с песове рояк.

Боклука инспектира, див като чубак,

спирт да се намира, за да е айляк.

 

Черната магия в този фантастичен свят,

лесно се постига от демона космат,

малка щипка реалност, парламент, мандат

и приказката се превръща в кошмарен ад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...