2.04.2017 г., 0:13

Болкан фентъзи уърълд

632 0 0

            

В един далечен свят,

през девет планини, там най-отзад,

измислен, но на съдържание богат,

джуджета тиня рият за дявола рогат.

 

Едно копае дупка, три го гледат как

за надника се бъхта, за жълтия петак.

Горкият, жалък клетник, май не е тарикат,

а ми нека да се блъска, щом е навитак.

 

Парата си тече - на всеки на калпак.

Що да се измъчвам, да не съм бункак?

Работата няма да избяга, тя е бавен рак,

и в тинята си гледам кефа и си свиркам пак.

 

С джуджешка логика, дебелокожест врат,

малките копачи оцеляват в мрак.

Блъскат даже с лакти родния си брат,

че от чуждата паничка, всичко е с мерак.

 

Тъй живота си тече в мъничкия град,

а веднъж годишно провежда се парад.

Приказни герои се трупат на площад,

със зурни и дайрета, играят маскарад.

 

Снежанка се разхожда със старец белобрад,

джуджетата остави, за дъртия магнат.

Не е сантиментална, даже сключи брак,

съпругът грохва бързо, под дългия и крак.

 

Паладин пристъпва - горд като моряк,

татуирал си на шлема, главата на дивак,

туй си викат хората, май е божи знак,

горе никой няма, кратуна на глупак.

 

И дрипав некромансър, влачи кокаляк,

с бастуна се подпира, кърсва всички пак.

Никой го не брига, живее на инат,

пенсията не стига, става за ташак.

 

Зловонна аура има, грачи лешояд,

задава се дроида с песове рояк.

Боклука инспектира, див като чубак,

спирт да се намира, за да е айляк.

 

Черната магия в този фантастичен свят,

лесно се постига от демона космат,

малка щипка реалност, парламент, мандат

и приказката се превръща в кошмарен ад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...