2 апр. 2017 г., 00:13

Болкан фентъзи уърълд

635 0 0

            

В един далечен свят,

през девет планини, там най-отзад,

измислен, но на съдържание богат,

джуджета тиня рият за дявола рогат.

 

Едно копае дупка, три го гледат как

за надника се бъхта, за жълтия петак.

Горкият, жалък клетник, май не е тарикат,

а ми нека да се блъска, щом е навитак.

 

Парата си тече - на всеки на калпак.

Що да се измъчвам, да не съм бункак?

Работата няма да избяга, тя е бавен рак,

и в тинята си гледам кефа и си свиркам пак.

 

С джуджешка логика, дебелокожест врат,

малките копачи оцеляват в мрак.

Блъскат даже с лакти родния си брат,

че от чуждата паничка, всичко е с мерак.

 

Тъй живота си тече в мъничкия град,

а веднъж годишно провежда се парад.

Приказни герои се трупат на площад,

със зурни и дайрета, играят маскарад.

 

Снежанка се разхожда със старец белобрад,

джуджетата остави, за дъртия магнат.

Не е сантиментална, даже сключи брак,

съпругът грохва бързо, под дългия и крак.

 

Паладин пристъпва - горд като моряк,

татуирал си на шлема, главата на дивак,

туй си викат хората, май е божи знак,

горе никой няма, кратуна на глупак.

 

И дрипав некромансър, влачи кокаляк,

с бастуна се подпира, кърсва всички пак.

Никой го не брига, живее на инат,

пенсията не стига, става за ташак.

 

Зловонна аура има, грачи лешояд,

задава се дроида с песове рояк.

Боклука инспектира, див като чубак,

спирт да се намира, за да е айляк.

 

Черната магия в този фантастичен свят,

лесно се постига от демона космат,

малка щипка реалност, парламент, мандат

и приказката се превръща в кошмарен ад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...