2 апр. 2017 г., 00:13

Болкан фентъзи уърълд

640 0 0

            

В един далечен свят,

през девет планини, там най-отзад,

измислен, но на съдържание богат,

джуджета тиня рият за дявола рогат.

 

Едно копае дупка, три го гледат как

за надника се бъхта, за жълтия петак.

Горкият, жалък клетник, май не е тарикат,

а ми нека да се блъска, щом е навитак.

 

Парата си тече - на всеки на калпак.

Що да се измъчвам, да не съм бункак?

Работата няма да избяга, тя е бавен рак,

и в тинята си гледам кефа и си свиркам пак.

 

С джуджешка логика, дебелокожест врат,

малките копачи оцеляват в мрак.

Блъскат даже с лакти родния си брат,

че от чуждата паничка, всичко е с мерак.

 

Тъй живота си тече в мъничкия град,

а веднъж годишно провежда се парад.

Приказни герои се трупат на площад,

със зурни и дайрета, играят маскарад.

 

Снежанка се разхожда със старец белобрад,

джуджетата остави, за дъртия магнат.

Не е сантиментална, даже сключи брак,

съпругът грохва бързо, под дългия и крак.

 

Паладин пристъпва - горд като моряк,

татуирал си на шлема, главата на дивак,

туй си викат хората, май е божи знак,

горе никой няма, кратуна на глупак.

 

И дрипав некромансър, влачи кокаляк,

с бастуна се подпира, кърсва всички пак.

Никой го не брига, живее на инат,

пенсията не стига, става за ташак.

 

Зловонна аура има, грачи лешояд,

задава се дроида с песове рояк.

Боклука инспектира, див като чубак,

спирт да се намира, за да е айляк.

 

Черната магия в този фантастичен свят,

лесно се постига от демона космат,

малка щипка реалност, парламент, мандат

и приказката се превръща в кошмарен ад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...