13 nov 2005, 14:16

Болката...

  Poesía
1.2K 0 1
Болката...

Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята
седи и я наблюдава.
Тъга е обхванала
цялата ми душа.
Незнайно каква е
тази тъга,
но тя не желае да
напусне душата...
Мразя тъгата!
Мразя сълзите...
Болката още по-силно
стяга душата,
милиони тръни са
в нея забити
и капчици кръв
напират от нея...
Тя кърви...
Болката побеждава,
но докога?!
Уморена отново затварям очи
със надежда да видя
отговор...
Но отговор няма...
Болката замъглява
всичко - душата,
сърцето, разума...
От устата излизат думи
противни,
думи, отричащи всичко
и всички...
Болката печели...
Мразя я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но тези хубави неща много бавно идват и болката има време да надделее...знам, че трябва да се изживее, но напоследък често да не кажа почти постоянно се чувствам така... някак си се изолирам от другите...не знам...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...