13 nov 2005, 14:16

Болката...

  Poesía
1.2K 0 1
Болката...

Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята
седи и я наблюдава.
Тъга е обхванала
цялата ми душа.
Незнайно каква е
тази тъга,
но тя не желае да
напусне душата...
Мразя тъгата!
Мразя сълзите...
Болката още по-силно
стяга душата,
милиони тръни са
в нея забити
и капчици кръв
напират от нея...
Тя кърви...
Болката побеждава,
но докога?!
Уморена отново затварям очи
със надежда да видя
отговор...
Но отговор няма...
Болката замъглява
всичко - душата,
сърцето, разума...
От устата излизат думи
противни,
думи, отричащи всичко
и всички...
Болката печели...
Мразя я!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • но тези хубави неща много бавно идват и болката има време да надделее...знам, че трябва да се изживее, но напоследък често да не кажа почти постоянно се чувствам така... някак си се изолирам от другите...не знам...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...