Болката...

Poetry

1.2K 0 1

Болката...

Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята
седи и я наблюдава.
Тъга е обхванала
цялата ми душа.
Незнайно каква е
тази тъга,
но тя не желае да
напусне душата...
Мразя тъгата!
Мразя сълзите...
Болката още по-силно
стяга душата,
милиони тръни са
в нея забити
и капчици кръв
напират от нея...
Тя кърви...
Болката побеждава,
но докога?!
Уморена отново затварям очи
със надежда да видя
отговор...
Но отговор няма...
Болката замъглява
всичко - душата,
сърцето, разума...
От устата излизат думи
противни,
думи, отричащи всичко
и всички...
Болката печели...
Мразя я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Just`Ju (Юлия)

но тези хубави неща много бавно идват и болката има време да надделее...знам, че трябва да се изживее, но напоследък често да не кажа почти постоянно се чувствам така... някак си се изолирам от другите...не знам...

2005-11-13T16:09:03+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0