Nov 13, 2005, 2:16 PM

Болката...

  Poetry
1.2K 0 1
Болката...

Загледана в луната
аз стоя
и чудя се кой ли още
по земята
седи и я наблюдава.
Тъга е обхванала
цялата ми душа.
Незнайно каква е
тази тъга,
но тя не желае да
напусне душата...
Мразя тъгата!
Мразя сълзите...
Болката още по-силно
стяга душата,
милиони тръни са
в нея забити
и капчици кръв
напират от нея...
Тя кърви...
Болката побеждава,
но докога?!
Уморена отново затварям очи
със надежда да видя
отговор...
Но отговор няма...
Болката замъглява
всичко - душата,
сърцето, разума...
От устата излизат думи
противни,
думи, отричащи всичко
и всички...
Болката печели...
Мразя я!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • но тези хубави неща много бавно идват и болката има време да надделее...знам, че трябва да се изживее, но напоследък често да не кажа почти постоянно се чувствам така... някак си се изолирам от другите...не знам...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...