10 ene 2012, 16:10

Болката...

  Poesía
1K 0 18

Представи си, че тя е твоя стара любов,
детски спомен и майчина ласка,
разноцветно хвърчило, топъл хляб, благослов,
но е сложила черна, зла маска.

И дълбае във вярата и разкъсва надеждата
с остри нокти от страх и съмнения.
Представи си, че тя е дошла - да прогледнеш
и събудиш скрити сили във себе си,

че е силна, защото по-силна си ти
и способна си да я надмогнеш...
Дръпни маската смело и я прегърни
и се слей и танцувай със болката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам посланията в стиховете ти, винаги съм ги харесвала.
  • Хубаво е, даже много...
  • Ох...
  • В това е силата-преодолявайки болката и поставяйки се над нея. Поздравче,Веси!
  • Трудно е да преодолееш болката, но щом ни
    боли, значи още сме живи и сме длъжни
    да продължим напред. Докосващ елегичен стих,
    посветен на болката и оцеляването въпреки нея.
    ПОЗДРАВИ!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....