Представи си, че тя е твоя стара любов,
детски спомен и майчина ласка,
разноцветно хвърчило, топъл хляб, благослов,
но е сложила черна, зла маска.
И дълбае във вярата и разкъсва надеждата
с остри нокти от страх и съмнения.
Представи си, че тя е дошла - да прогледнеш
и събудиш скрити сили във себе си,
че е силна, защото по-силна си ти
и способна си да я надмогнеш...
Дръпни маската смело и я прегърни
и се слей и танцувай със болката.